СИНЬО

Нямаше нищо по тебе освен дъжда

достатъчно гола бе, за да си смисъл

очите ти ми припомняха каква трябва да е

поезията, затова ти повярвах:

защото пиша, за да мога да вярвам

и вярвам в онова, което напомнят очите ти, очите ти

ми напомняха Джихангир, замечтан

от бедния Скутари се взрях в оня блян: ти беше синя

и растеше копнежът ми,

и ти току оттегляше моретата си!

Послушно повярвах, че валящият дъжд

зарад красотата вали, повярвах,

че облакът в очите на далечното синьо момиче

ще се излее в нас, тук, повярвах

- и в дъждобрана ти син

ще те намокри този стих!

И в тялото ти тъй повярвах – бистро бе,

припомняше каква да е поезията:

Тъй гола бе, без нищо друго в теб освен поезия

вярвам в това, което помни тялото ти

дори и да не си спомня за мене, зная,

че някои разстояния не очакват писма …

И, че някои стихове не дочакват дъждът да спре!

Превод Кадрие ДЖЕСУР