СИНЬО
Нямаше нищо по тебе освен дъжда
достатъчно гола бе, за да си смисъл
очите ти ми припомняха каква трябва да е
поезията, затова ти повярвах:
защото пиша, за да мога да вярвам
и вярвам в онова, което напомнят очите ти, очите ти
ми напомняха Джихангир, замечтан
от бедния Скутари се взрях в оня блян: ти беше синя
и растеше копнежът ми,
и ти току оттегляше моретата си!
Послушно повярвах, че валящият дъжд
зарад красотата вали, повярвах,
че облакът в очите на далечното синьо момиче
ще се излее в нас, тук, повярвах
- и в дъждобрана ти син
ще те намокри този стих!
И в тялото ти тъй повярвах – бистро бе,
припомняше каква да е поезията:
Тъй гола бе, без нищо друго в теб освен поезия
вярвам в това, което помни тялото ти
дори и да не си спомня за мене, зная,
че някои разстояния не очакват писма …
И, че някои стихове не дочакват дъждът да спре!
Превод Кадрие ДЖЕСУР