Славко Михалич
Славко Михалич е хърватски поет и академик. Роден е през 1928 г. в Карловац. Поезия пише от четиринайсет годишен. Завършил е хърватистика в Загребския университет. Участва активно в културния живот на Хърватия още от студетските си години, а през 1967 г. заедно с още шест хърватски интелектуалци е един от авторите на "Декларацията за наименованието и положението на хърватския език", заради което е уволнен от работа и изпада в немилост. През 70-те години живее главно от преводи. За преводите си на словенска художествена литература по-късно получава престижната Жупанчичева награда. През 1983 г. става извънреден, а пред 1991 г. редовен член на Хърватската академия на науката и изкуствата. От 1995 г. е член-кореспондент на Словенската академия на науката и изкуствата. Председател на Дружеството на хърватските писатели е от 2000 г. Първата му стихосбирка "Камерна музика" излиза през 1954 г. Сред многобройните му поетични книги са: "Път към небитието" (1956), "Начало на забравата" (1957), "Сезони" (1961), "Езеро" (1996), "Тайната вечеря" (1969), "Градина с черни ябълки" (1972), "Похвала към празния джоб" (1981), "Тихи клади" (1985), "Приближаване на бурята" (1996), "Акордеон" (2000), "Блато" (2004)... Поезията му е публикувана на повече от двайсет езика.
Поезия