“И никоя не ми извика свойто име...”
Кръстьо Станишев
бе утро
отминаваха жените
с мотики кошници и дамаджани
ме отминаваха жените
и никоя не ми извика свойто име
но ласкаво с добр’утро ме помилваха
и аз учуден кимах на милувките
ще трябва пак да се превърна на молитва
за зърно за вода и хляб -
да ги крепи във трудното начало на деня
окъпан в светлите води на толкова добр’утра