НЕПРОЧЕТЕНА КНИГА
На работната ми маса се трупат книги.
Когато сядам, преди да включа компютъра и преди да погледна в екрана, имам чувството, че ще плувам маратон сред книги. Някои са четени сто пъти. Някои са подчертавани и с молив, и с химикалка. Някои са с автографи от скъпи хора. Някои са съвсем нови, а някои са в процес на разпадане. Някои са с бележки по краищата от старите собственици. Някои са с подписи на първата страница от моите баби и дядовци. Някоя е получена като награда за отличен успех и примерно поведение. Някои са наследени. Някои са взети назаем. Някои са с касовата бележка за отбелязване на страница, на която съм прочел нещо впечатляващо. Някои са с подгънати страници. Някои са недочетени.
Някои са незапочнати, но навярно ще потрябват.
До леглото ми се трупат книги.
От някои от тях прочитам само по някоя страничка и ги оставям да чакат. Връщам се към тях на части, лъжейки се, че така живея едновременно повече животи, в повече времена и пространства. Преди няколко дни си дадох сметка, че и в гардероба за дрехи съм сложил куп от трийсетина книги. Скрил съм ги набързо, разчиствайки при пристигане на неочаквани гости.
За всеки случай съм оставил и няколко книги в тоалетната. И в багажника на колата попаднах на две-три книги. Нищо, нека да има.
Днес реших най-накрая да подредя книгите по рафтовете на библиотеката. Спомних си едно чудесно хайку от един мой скъп приятел. Беше нещо подобно: празните места в библиотеката ни карат да помислим за всички наши приятели. Разбира се, неговото хайку е много по-добро от моята парафраза.
След няколко часа книгите се намериха на „своите“ места.
Нещо ми пречи когато са така подредени. Измъквам от рафта една от непрочетените, която търпеливо е чакала реда си с години. Отпускам се във фотьойла и намествам очилата. След първите няколко реда буквите бавно посивяват, а след това напълно потъмняват:
Дремя със книга
във скута, сънувайки
непрочетеното.
От книгата "Ехо от вълни" (2009)
Превод от македонски: Роман Кисьов