Разпрата
Нещата се развиха по следния начин:
- Мислиш си, научни човече, че въпросът е изчерпан?
- Разбира се, вика.
- Незнанието ще те довърши, му казах право
във физиономията. Но при все това
се съгласи да обмислим дали изстреляните
в последно време ракети пробиват опасни дупки
в тавана на планетата.
Придружи ме в гори от символи, обезпокоен
за лошото състояние на нещата и факта че пиша.
Внезапно ме попита: Кои са любимите ти писатели?
С едно китайско движение го неутрализирах.
Изкушавах се да започна да крещя, но се сдържах. Казах само: Пу,
чичковитечервенотиквеничковчета.
Тогава си помисли: Животът няма друга цел,
освен да мислиш как да го живееш.
Аз си помислих: Някой прави нещо, за да му бъде отплатено.
После вече разбра. Каза ми: Какво виждаш?
- Виждам майка ми със слюнка да се опитва
да ми залепи ушите.
- Един пламък ми се полага и на мен, каза,
ще го изсмуча от кутийката му. Какво друго виждаш?
- Гъсталак от косми по тротоарите,
самоубийци на всяка тераса,
призраци около щанда на бакалина,
ръкостискане на политици върху облаците.
- Виждаш ли, изквича като момиче, което мастурбира,
лъха от хиляди усти върху всеки камък? Да, му казах.
Накрая се случи това.
Имах един часовник върху цимента
след като спорих с него около четвърт час
взимам един чук
и го стоварвам
веднъж
дваж
триж
и една пружинка
изскача от окото и крещи
мене
такел
фарес.
Превод от гръцки: Яна Букова