СЯНКАТА НА СВЕТА
НАД СЪРЦЕТО МИ МИНАВА*
Нямам смелостта на преместен камък.
Ще ме намериш изпънат върху мокра пейка,
вън от всички лагери и арени.
Празен съм като кесия
пълна с въздух.
Със дланите раздалечени и пръстите споени
показвам покрив.
Моето отсъствие е влог за всички
разказани истории и смислени недостижимости.
Имам сърце прободено с ребро.
През моята кръв минават парчета стъкло
и няколко облака, скрити зад белите зрънца.
Пръстенът на моята длан няма собствена сянка
и подобие на слънце. Нямам смелостта на
преместена звезда.
______
*Лучиан Блага (б. а.)
Превод от македонски: Роман Кисьов