АНГЕЛ НА ЗЕМЯТА
Ангелът от ничие време,
който във бели зори слезе,
се разхожда.
Ту на облак ту на камък
допира крила. Майка ми край огнището
и в разпадането на времената
отваря вратата, със хляб и сол
и блага дума го изпраща,
сякаш че за дълъг път се готви.
Във бяло е облечена планината със крила
на лебед и тяло на кораб. Ангелът
във огън и роса измива своето лице
и показва цялата си Красота
като оръжие на Стража. По пътека
от маточина той събира
разпилени мисли, жъне болка.
Със този ангел от детството аз сега
се срещам и с часа на твоето време.
Ти пееш а аз, тяло на твоята песен,
те слушам:
Такъв разсад
и такъв ред на тъга и мощ
имат само звездите.
Превод от македонски: Роман Кисьов