ГРАД И ДЕТЕ
Разбира се, че стон без смисъл няма. Единствено архангелът, когато
по-син и от тинтява в планината изникне пред очите ни, тогава
навярно своя обетован дом за миг откриваме. Безсмъртен
ще е вавилонският ти ужас. Та кой поет го хваща сън. Задачата
сега изглежда сякаш вече ясна: ще бъде хроника и в центъра й болка.
Голяма като блок топящ се ледник. Ще наводнява
макови полета и села, изящни орнаменти в стари фризове
и филиграни от османския период: сълзата по-дълбок те прави винаги.
Върху скала стоиш, която не помръдва. Край теб светът
изчезва вече в нищото. Ти пиеш живата вода. Уста в уста
предават ти я хората, с които дишаш. Те заедно са твоят аргумент,
когато се родиш отново утре. Когато… Точно като тази песен. Още малко
и заглушена ще е вече от лавината. А после хиляди кристали ще отекнат.
Понеже любовта, през теб протичаща, е семе, цвят и вечно зреещ плод.
От стихосбирката "Град и дете", 1996 г.
Превод от словенски: Людмила Миндова