Вървейки
Не попадам на никой от отминалите дни.
Лято е и аз съм сам в града.
Влизам в магазини, апартаменти, офиси
и не откривам нищо, което да ми е познато.
Дърветата в парка - винаги ли са били толкова големи?
И птиците - толкова скрити, толкова тихи?
Къде е автобусът, който минаваше от тук?
Къде са зарзаватчиите и фризьорите
и онова училище с червената ограда?
Госпожа Хардинг вероятно все още е на бюрото си,
въздишаща, докато оценява домашни късно през нощта.
Тъпото е, че не мога да открия улицата.
Всичко, което мога да направя е още веднъж да обиколя,
с надеждата да срещна някой, който да ми покаже пътя
и място, където да преспя, тъй като нямам билет за обратно,
за там, откъдето дойдох по-рано тази вечер.
Превод от английски: Пейчо Кънев