Три зимни разговора
I. Ловният парк
като падне снегът идва време
да се разходим до ловния парк
небето чак скърца от студ
и е синьо и златно и сиво
картина от испанец във холандия
свирука си вятърът
кубинката отляво се пълни с вода
и спокойно преживяме любимите си тайни
за балтийските и угро-финските езици
дето ги знаем колкото зиме да бъбрим
припомняме си вещери и вождове
и като стигнем до огромната секвоя
на злия фердинанд
потупваме я с длан тъй както се потупва
едро куче
и зяпаме нагоре колко е високо
великото дърво
и не знам за теб но поне аз си мисля
за планините в аляска
които бих искал да видя
с все мечките елените и вълците
а те да ми говорят нещо вярно
и хем да ми е топло хем студено
и да е много много тихо
II. Северна идилия
ще ми е най-добре на свалбард
да изкарам едно студено лято
но да е тъмно като в рог
трийсет часа в денонощие
и да видя как смелчаците отиват
на нефтената платформа
или там някъде при мечките
с пушка просто за всеки случай
у дома да е тясно и светло
с изглед към страшния студен океан
или към някакъв черен връх скален зъб
хубавата сигрун с големия задник
от време на време да пита
дали ми трябва да кажем еленова мръвка
а аз разточително да съм затънал
в писане на трактат за смисъла на всичко
III. Зимна козина
мъжете зиме сме незаспали медоеди
не нищо стръвно няма у нас
само прасето и то препечено
има от какво да се бои пък и разбирате ли
за него вече е малко късно да изпитва страх
но казвах будни мечки
зиме обичаме да пръхтим и ръмжим
прочистваме си шумно гърлата
само за да проличи че студът ни е приятен
като на големи добродушни кучета
хвърлете ни по някой кокал
почешете ни по ушите
замерете ни със снежна топка
и ще сме страшно щастливи
не ни се смейте много
и вие си имате своите настроения
о боже имате си ги
когато застанете с ръце на кръста
но сега започва
толкова български месец
оставете ни да му се порадваме
както си можем в студа и снега
не се учудвайте
че тайно мислим за себе си
като за едри сенки в гората
такива се харесваме
а за нас няма вече много място
не сме на мода не сме на място
където са вашите кътчета
можем само да зяпаме
през светлите прозорци
да ви се радваме отвън
и пак да ходим бавно из снега