Stand-by
От раздяла в раздяла
живея
живот заприщен.
Очакване до премала,
в душата –
паяжинни нишки.
За друг път
отлагам
и хляба, и въздуха –
пак ще дойдеш все някога.
Само да свикна
да не прибързвам –
да се смиря и да чакам.
Но
от самотност
не става броня,
от друго -
да си изкова не смогвам.
И от очите ми
тихо се ронят
несбъднати погледи...