Джим Харисън: Календари

Календари

Седнал в синия стол пред зеленото ателие,

още една година измина, поне така се казва,

но календарите лъжат. Те са един вид космически

машини, като техните братовчеди – часовниците,

но се развалят в най-неподходящото време.

Преди петдесет години се научих да не обръщам внимание

на календара, но отново бивам връщан към него,

заради алчност и моята неизчезваща глупост.

Наскоро избягах от онези фатални квадратчета,

с техните остри, като бръсначи числа, за много дълго време.

Трябваше да се превърна в движещата се вода,

която вече бях, пропадайки обратно в човешката ми форма,

за да не изплаша децата ми, внуците, кучетата и приятелите.

На нашия стар котарак не му пука. Той пие жадно от водата,

където преди беше лицето ми.

Превод от английски: Пейчо Кънев