Календари
Седнал в синия стол пред зеленото ателие,
още една година измина, поне така се казва,
но календарите лъжат. Те са един вид космически
машини, като техните братовчеди – часовниците,
но се развалят в най-неподходящото време.
Преди петдесет години се научих да не обръщам внимание
на календара, но отново бивам връщан към него,
заради алчност и моята неизчезваща глупост.
Наскоро избягах от онези фатални квадратчета,
с техните остри, като бръсначи числа, за много дълго време.
Трябваше да се превърна в движещата се вода,
която вече бях, пропадайки обратно в човешката ми форма,
за да не изплаша децата ми, внуците, кучетата и приятелите.
На нашия стар котарак не му пука. Той пие жадно от водата,
където преди беше лицето ми.
Превод от английски: Пейчо Кънев