Краката ми
Малки надежди
за някакво окончателно преместване
или подути лъжици
от месо и нокти
малките ми несъразмерни
нозе
на гъркиня.
Натежавам, тлъстините ми
препречват съня
но краката ми ме водят още
по местата на душата ми.
Вдишвам небе
като в наркоза
и срещам обезсърчения
Герой – Любовта
извън естествената му среда,
в съчувствието.
Неочаквано е мургав
и си отдъхва и той
край една чешмичка.
Разхлаждат се сводовете
на стъпалата ми
мазолите блестят скъпоценно
раят се печели с тялото
и като него е смъртен.
Нозете ми
се подуха и напукаха
разраниха се и зараснаха
безброй пъти
като хищни цветя
които поглъщат пространството
времето
което ни отделя
от онова първо време
и болките са крилете
на Хермес
които боговете са имали някога
когато са опитвали Ада
до дъно.
Превод от гръцки: Яна Букова