Пътища леки
Минава вече седмица, откакто
извадени са черните костюми,
почистени от нафталина.
Опечаляват се роднините,
опечаляват се.
Покойникът е още жив,
но той не е виновен за това
и даже се срамува от това,
изпитва неудобството на госта,
когото домакините изпращат,
но нещо асансьорът се забавя.
И в тази пауза неловка
(кой си играе с асансьора?)
човекът връща празните бутилки,
купува мляко, стаята подрежда и пресмята
дали ще стигнат чехли за скърбящите.
Защото вече идва Асансьорът,
бучи и приближава бавно.
Яснее този мирен ден отвъд.
Отвъд!
Човекът е човек тогава,
когато е отвъд!