Манол Глишев: Затихването на фанфарите
Затихването на фанфарите
въпросът с цялото привличане
е, че самото златно слънце
изгряващо тъй царствено по гербове
щандарти и красиви изречения
във думи ласкави и мерни и немерни
събира чувството така добре
да дяволски добре това е истина
защото си действително лисицата и розата
ала и слънцето и всички други хубави
щастливи жестове на пролетното влюбване
са малко горделиви
даже доста
загледани във своята си прелест
заслушани във своя собствен глас
зарадвани от своята си слава
дали не губят теб и с теб живота си
не е така
съвсем не се налага
да бъде сухо нашето ухажване
на него му приляга денем слънцето
а нощем цялото небе със все звездите
но все пак има доза кротка истина
в момента на мълчание когато
си мисли всеки своите си работи
а здраво е прегърнал с радост другия
след смеховете бялата ти длан
във моята говори с тиха власт
за свещи и море и за дървета
които раждат ябълки и вишни