ехо
NEWSFEED
От този дъжд
съм ужасен –
от лакомията на думите,
поглъщаща останките от смисъл –
пълзящи личинки по вертикала на мълчанието...
Там някъде, накрая,
е морето ми – това единствено
спасение – със хоризонта свой,
тъй мек и вечен.
Тих. И в полутон.
По пътя – пяна.
И боли.
Из “Маргьорит (и други регистри)”, 2013 г.