Златозар Петров: На една актриса
НА ЕДНА АКТРИСА
Не си ти по-красива от нощта,
в която аз вървя към теб.
Не си по-хубава от този сняг,
нападал между нас завинаги.
Не си въобразявай, че играеш –
животът има нужда от подобия.
Играта ти започва там,
където свършва чашата ми с вино.
Прости ми тази злост в началото –
останалото е надмогване и гибел.