БЕНГАЛСКИ
върху очите си те натоварих, очилата пламнаха,
от бъдещето като падна, си строши гръбнака времето,
в най-спешното от отделенията
като го закарахме,
за твойте с цвят на мед крака се вдигна мойта вътрешност,
о, мъничката ми, о, мъничка съпруго,
прилична на захвърлена,
ту хващаща се, ту пращяща станция на ДВ,
дето цяла нощ съм търсил с радиотранзистора.
април,
да, онзи състарен април, мечтаещ за стада чадъри,
когато се събужда дъртопедът Май от гласове за хляб,
с усмивка смъкваШ обеците си с пламтящи обръчи –
онези, през които
избягали от домовете си бенгалски тигри скачат,
те последни кривват и къносаният процеп на устата ти,
о, мъничка, о, мъничка съпруго,
покрай теб, в плътта ти и цветята на смеха ти
в неизбежността присъща на часовниковите стъкла, които ме притискат,
на караконджулската ти коса от твоята градина на косите
и следите от зъби по ягодата
и на приближаващата смърт
аз крия като мекотело свойте шестдесет и четири години
от лика на слънцето.
о, мъничката ми, о, мъничка съпруго,
любовта ни съставлява дневник от дрънкалки и аларми
в книгата на сменящите кожата си постоянно
и събличани поли - аз
тръгвам да обирам банката на пролетта,
о, мъничката ми, о, мъничка съпруго,
дишам срещу
заскрежените стъкла, върху които ти допираш устни,
разликата от четирийсет и пет години помежду ни
и ръцете си
върху звездите ти поставям.
(дин… дан…
дин… дан…
скъпи посетители, най-настоятелно се умолявате
в приюта ни за старци
пъпки розови да не донасяте
дин… дан…
дин…
една захвърлена
ДВ
радиостанция)
Превод от турски: Азиз Шакир-Таш