Нели Лишковска: Лодката
ЛОДКАТА
В Лодката съм цяла вечност. Усещам я като част от себе си. Вече е сраснала с мен. Може би затова съм толкова спокойна в Бурята.
Но съм уморена. Много съм уморена вече.
Грешникът и Праведникът седят насреща ми, вкопчили се здраво в нещо, което със сигурност ще потъне. Вятърът не спира, нито отслабва. Засилва се. Цялата съм в солени пръски. Дългата ми коса тежи зловещо от поетата вода, заплашвайки да ме повлече в бездната. Главата ми бучи. Почти не усещам тялото си.
Силен порив. Много силен. Лодката се завърта рязко. Тримата се премятаме, улавяме разни предмети, изпускаме други, удряме се в трети,пързаляме се. Викаме, стенем, скимтим.
В един миг усещам другите плътно до мен.
В следващия...
Надвесила съм се над водата. С дясната си ръка държа Праведника. С лявата – Грешника.
Гледат ме косо. Чакат какъв избор ще направя. Знаят, че не мога да спася и двамата. Един от тях ще издърпам обратно в Лодката. Толкова сили имам. За спасението на само още една душа. Освен себе си.
Водният ад под нас продължава да пищи и скърца зъби. Иска полагащото му се. Няма да чака дълго.
Дишам тежко.
Уморена съм. Много съм уморена.
Мисля.
Три избора имам. Те, вариантите, са повече разбира се, но тези три са основните.
Първият. Човешкият избор е да спася Праведника. Той е чист и светъл човек. Ще увеличи доброто в света със своя скромен, тих и свят живот. Всеки човек би ме поздравил за това мое решение.
Вторият. Ангелският избор е да изтегля в Лодката Грешника. Така той ще има още един шанс да се поправи, да осъзнае греховете си и да се отрече от тях. Да поиска прошка. Да се покае. Всеки ангел би ме поздравил за този мой избор.
Аз обаче се спирам на третия вариант.
Разтварям пръсти.
Двамата политат долу,в черната виеща паст.
Отпускам се на дъното на Лодката. Дишам шумно, дълбоко.
Уморена съм. Много съм уморена.
Х Х Х
Събуждам се.
Ръцете ми още треперят. Облизвам устни. Солени са.
Веднага разбирам Посланието на този сън, който не е сън.
Бог винаги оставя човеците на собствената им Съдба.
Ако Праведника сам се спаси в Бурята, значи е заслужил да живее. Ако умре – душата му преминава на следващото, по-високо ниво.
Ако Грешника сам се спаси в Бурята, значи се е покаял, поправил се е. Ако умре – ще се върне отново в Лодката, за да продължи обучението си.
И вече зная защо ТОЙ никога не се намесва.
Особено по време на Буря.