УЧЕЙКИ ГРАМАТИКА
Учейки старогръцка граматика,
с вкочанено тяло и в неподходяща поза;
чужд на сънените жители на този град,
съвършено чужд на старите гърци и себе си,
в тези ранни часове, мечтая за четене на Омир,
в оригинал.
Думи, които не разбирам напълно, форми,
които не разпознавам, ме оставят без дъх:
заплитам език като целувка в устата.
Но този странен и дълго чакан звук
така пленява:
като страстите, към които сме тръгнали;
като начало и край
A i Ω.
А когато Одисей, този път завинаги, остави
Итака и поеме към бреговете на света,
ставам от масата, лягам на леглото:
върху мирната повърхност на морето.
Превод от сръбски: Людмила Миндова