ДЪРВО НА ХЪЛМА
Расте това дърво на хълма без вода, от древни времена,
с клони разкрилени като птица, понесена в полета.
Високото слънце го заслепява от жежкия одър на
своята светлина,
но в него текат всички живи сокове на света.
И през лятото клоните му шумолят,
и през зимата, когато пада сняг,
а светът го забелязва и не го забелязва.
Диви ветрове го обкръжават и призраци тъмни,
твърдата, напукана почва бистрия му поглед засенява,
сухи змиярници смучат корените му земни,
но то от цвете раззеленява и расте, расте и раззеленява.
Любов моя, срещнах те на този хълм, като пътник,
който в зори подранява,
дадох ти всичко, което мога, а всичко е било нахалост.
Под дървото се любехме и израснахме, сушата ни беше
хладкост,
сега ние си отиваме, а дървото устоява и остава.
Дай, Господи, изпълни моята последна жалба
при тази голяма делба –
да се намерим и слеем със сърцевината
на това дърво, което расте на сухия хълм във висината.
Превод от македонски: Роман Кисьов