Нели Лишковска: Диагноза: призрак
Д И А Г Н О З А: П Р И З Р А К
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК – жена на средна възраст,с две големи пазарски чанти, от които от време на време вади някакви покупки (комплект дамско бельо, нощничка, мъжки боксерки, презервативи) и ги показва на всички
БАБАТА НА ДЯДОТО
ДЯДОТО НА БАБАТА
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА – солиден мъж над 50-те, почти през цялото време чете книга
НЕРВАКА – с незапалена цигара между пръстите
СТУДЕНТКАТА – с раничка на гърба
АРИСТОКРАТКАТА – едра дама с капела и ветрило
ЕМИГРАНТКАТА – облечена леко кичозно,с пайетки по блузката и камъчета по ботичките
ЗАКЪСНЯЛАТА – млада жена с елегантна чанта и обувки
САНИТАР 1
САНИТАР 2
МОМЧЕТО
ОХРАНИТЕЛ
ЧИСТАЧКА
ПАЦИЕНТКА
Болничен коридор.Три врати, пред които има столчета за пациентите. Пред дясната и лявата врата няма чакащи.Пред средната – БАБАТА НА ДЯДОТО, ДЯДОТО НА БАБАТА, АРИСТОКРАТКАТА, ЕМИГРАНТКАТА, ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА и ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК седят, НЕРВАКА И СТУДЕНТКАТА са прави. НЕРВАКА непрекъснато кръстосва напред - назад, дъвчи дъвка, говори по телефон, върти цигара между пръстите си, но не я пали, захапва я, слага я зад ухото си.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Четири часа и половина. Чакам вече четири часа и половина. Ако не мина до шест часа си тръгвам. Да не изпусна автобуса.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Да, вие бяхте тук, когато дойдох. Преди мен сте.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Аз съм преди всички. Бях първа пред този кабинет. От единайсет часа и десет минути съм тук.
Всички я гледат изненадано.
АРИСТОКРАТКАТА: Доктор Велева приема след 14ч., доколкото зная.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Да, но на мен автобусът ми пристигна в 10,30.И аз – веднага тук, да си пазя ред.
НЕРВАКА: Как да пазите ред?Нали има списък?На мен така ми обясниха. Докторката прави списък и после вика всеки записан.
ДЯДОТО НА БАБАТА: И да има, и да няма списък, все тая. Всеки път е така. От две години обикалям, водя бабата по доктори и навсякъде се чака. Ама тука сме чакали най-дълго.
БАБАТА НА ДЯДОТО(кима усърдно): Така, така. Миналата седмица чакахме пет часа.
Всеобщо негодуване.
Аз съм на 92 години. Викам му на дядото, ей тука на ще си ида. Умирам си като едното нищо.
ДЯДОТО НА БАБАТА: Е, стига де!Тръгнала да умира!То ако се умираше така хоп! – всички щяхме да ритаме камбаната.Ами ако всички тръгнем да умираме, какво ще стане, а?
АРИСТОКРАТКАТА: Хайде сега и вие, госпожо, недейте така. Тук сме да се лекуваме, за да живеем, не да умираме!
СТУДЕНТКАТА: Прощавайте, аз съм само за едно изследване. Трябва да го оставя на д-р Велева.
НЕРВАКА: Ще чакаш. Всички тук сме за нещо си.
СТУДЕНТКАТА: Ама аз не съм за преглед.
НЕРВАКА: И аз не съм. Докторката ще ми разпише някаква бумага, ама и аз чакам.Като всички.
ЕМИГРАНТКАТА: Това никъде по света го няма, да ви кажа. Обиколила съм три континента, но такава неорганизираност не съм виждала.
НЕРВАКА: Ми вървете си тогава на трите континента. Ние тука ще си чакаме реда.
БАБАТА НА ДЯДОТО: Аз дълго няма да чакам.Ще взема да си умра, ей тука, на!
ДЯДОТО НА БАБАТА: Стига де!Щяла да умре!
АРИСТОКРАТКАТА:Недейте така, госпожо. Всички сме на един хал, а никой не е тръгнал да умира.И така като ви гледам...съвсем като жива сте си!
Появява се САНИТАР1 и влиза директно в кабинета. Излиза след малко и махва с ръка към някого. Идва МОМЧЕТО и влиза със САНИТАР 1 в кабинета.
НЕРВАКА: Е, това е! Както винаги! И навсякъде! Все ще се пръкне някой...привилигирован, за когото правилата не важат.
ЕМИГРАНТКАТА: Ама какви правила, господине?Тук няма правила, няма ред, няма дори списък с точни часове.
АРИСТОКРАТКАТА: Списък има, ама не се спазва.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Ако не вляза до 6ч., край. Изпускам си автобуса за Перник.
БАБАТА НА ДЯДОТО: Ще взема да си умра тук, ей така(махва с ръка) и айде!Ще ядете сладко жито.
ДЯДОТО НА БАБАТА: Стига де! Щяла да умира!Пък и аз жито не ям.
БАБАТА НА ДЯДОТО: Тъкмо ще си вземеш друга баба.Нова баба.
ДЯДОТО НА БАБАТА: Еее!Айде сега глупости, ново двайсе!
БАБАТА НА ДЯДОТО: По-млада.Поне на осемдесет.И с по-големи...(гледа си гърдите)
ДЯДОТО НА БАБАТА: Престани да се излагаш! Ще ти се смеят хората!
От кабинета излизат САНИТАР 1 и МОМЧЕТО и бързо се скриват.
НЕРВАКА: Ето на! Видяхте ли!Видяхте ли ги!!Ни лук яли, ни лук мирисали! А че ние тук чакаме с часове, майната ни, така ли?!?Да мрем, значи.Щото сме невидими и без друго...
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: От единайсет и десет съм тук.Седнах на тоя стол и седя. Чакам. Ама аз съм свикнала да чакам, какво...На работа чакам да свърши работното време. У дома чакам да почне сапунката по телевизията.На улицата чакам светофара за зеленото.В супера все на най-дългата опашка заставам и пак чакам.Чакам да се обадят децата от Америка. Чакам баща си да опъне петалата, че да наследя къщата на село, за да я продам. Чакам съседите да се научат да не тупат бълхите си над моя балкон.Чакам мъжа ми най-сетне да купи кола, която да не се разваля. Чакам да дойде правителство, което най-сетне да работи за хората – не за гражданите, не искам да съм гражданин, а човек...И така – все си чакам...Чакам...Сега, като отида на автогарата бас ловя, че ще чакам автобуса поне час...Ама какво, ще чакам...
НЕРВАКА: Виждате ли, бе!Хора от провинцията има тук, ще си изпуснат автобуса, а тия идват и право вътре. Къде дават така?Никой да не те забелязва.Сякаш си въздух, прозрачен.Сякаш сме призраци, сенки някакви...
АРИСТОКРАТКАТА: Тук всички сме с една диагноза, господине – призрак.
НЕРВАКА: Ама кажете ми, значи,къде дават така?
ЕМИГРАНТКАТА: Никъде. Аз три континента съм обиколила, такова чудо никъде няма.
НЕРВАКА: Именно!А тука може. Тука всичко е възможно. Анархия.
ЕМИГРАНТКАТА: В Англия, здравеопазването...
СТУДЕНТКАТА(с крива усмивка):В Англия, госпожо, няма здравеопазване. Учих там една година и добре, че не се наложи да се лекувам.А мои приятели, на всеки шест месеца идват в България, за да си правят всякакви прегледи – на себе си и на децата си, че за малко там да уморят малката им дъщеря. Така че, ако обичате, не споменавайте здравеопазването в Англия!!
АРИСТОКРАТКАТА:Едно време не беше така. Всичко беше планирано. И нещата си вървяха както трябва. Ваксинациите на децата – по дати. Сега – родителите отказват да ги ваксинират. На пенсионерите – профилактични прегледи, санаториуми, да си почиват пълноценно под лекарско наблюдение...
НЕРВАКА:Я, не отваряй дума за „едно време”, че...
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА(затваря книгата, която чете):Факт е обаче, че винаги сме имали отлични медици. И доколкото ми е известно, единствено дипломата от Медицинската ни академия се признава навсякъде по света. Никъде не оспорват подготовката, която получават тук студентите, защото наистина е на ниво.
АРИСТОКРАТКАТА: Ми то, май, ние други сериозни университети нямаме...
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Ние в Перник си имаме Университет!
АРИСТОКРАТКАТА: Това имам предвид, госпожо!Навъдиха се всякакви уж! висши училища, с всякакви уж! висши претенции – направо живи да ги оплачеш дечицата, дето се записват да ги учат...
ЕМИГРАНТКАТА: Само си дават парите на вятъра...
СТУДЕНТКАТА: Прощавайте, аз да взема да вляза, да оставя изследванията само.Че имам упражнение след петнайсет минути...
АРИСТОКРАТКАТА: Сега мойто момиче, като излезе пациента, който е вътре, ти чукаш и влизаш.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Ако не вляза до 6ч., си тръгвам. Че ще изпусна автобуса.
НЕРВАКА(оглежда коридора):Само ние останахме..Другите кабинети приключиха, измиха ги, заключиха ги.А ние тука си киснем.Призраци...
ЕМИГРАНТКАТА:Е, че колко продължава един преглед?Половин час, един?
АРИСТОКРАТКАТА:Различно.Ако се използва и ехографа – повечко.Миналият месец стоях вътре петдесет минути.
Всеобщо неодобрение.
АРИСТОКРАТКАТА:Ама така е, защото докторката остана без сестра.Със сестрата ставаше много по-бързо, защото обработваше документите, докато д-р Велева преглеждаше пациента.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК:Ами да си вземе сестра, че аз ако не вляза до 6ч. – ще изпусна автобуса...
АРИСТОКРАТКАТА:Не може да плаща на сестра.И аз я питах миналия път. Е, затова ще си чакаме тук, докато съмне.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Аз ще чакам до 6ч. и тръгвам. Да не изпусна автобуса.
БАБАТА НА ДЯДОТО: Аз ще си умра тука!Като призрак ще се гътна и айде(маха с ръка)
ДЯДОТО НА БАБАТА:Ами, умирай де! Айде да те видим!!Щом си припряла толкова, гътвай се!
АРИСТОКРАТКАТА: Недейте така, господине. Жена ви е под напрежение.
НЕРВАКА: Всички сме под напрежение.
ДЯДОТО НА БАБАТА: Ще й дам аз на нея едно напрежение.Така ще я напрегна, че...на призрак ще ми стане само...
Влиза запъхтяна ЗАКЪСНЯЛАТА
ЗАКЪСНЯЛАТА: Добър ден. Кой номер е вътре? Щото аз съм записана за 17ч, а то е вече 17,30. Нямаше как да изляза по-рано от работа...
ЕМИГРАНТКАТА: А аз съм записана за 14ч. и още чакам.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: А аз съм тук от единайсет и десет.
ЗАКЪСНЯЛАТА(леко объркано):Моля?
НЕРВАКА: Няма списък, няма час, няма ред. Нищо няма. Всички тук седим и чакаме. Всичките сме с една диагноза – призраци.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА: Или овце.
НЕРВАКА: Сядай там и чакай!(махва към празните столове)
ЗАКЪСНЯЛАТА сяда на стол пред дясната врата. Вади телефон и почва да играе някаква игра.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА(оглежда се): Като че ли само ние останахме.
Другите също се оглеждат.
НЕРВАКА:Нали ви казвам! Приключиха си хората работата, измиха им кабинетите, заключиха ги, а ние все си чакаме.
ОХРАНИТЕЛЯ минава от единия до другия край, оглежда бавно.
ЕМИГРАНТКАТА: (снишава глас)Вече станахме подозрителни и на охраната.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК:Ми то си е за подозрение. Аз вися тука от единайсет и десет. Излязох към два, да си купя сандвич и вода – и пак тука, на тоя стол...Ако си изпусна автобуса, не знам...
От кабинета излиза ПАЦИЕНТКА, която е била на преглед.
НЕРВАКА(виква към ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК):Айде, влизай!
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Аз ли, да, да, сега...
НЕРВАКА: Влизай, че ми писна да опяваш за шибания си автобус!
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК се разбързва, суети се.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК: Най-сетне, значи! Благодаря! Живи да сте. Че ако си изпусна автобуса...
Скрива се зад вратата.
БАБАТА НА ДЯДОТО: Аз ще си умра тук, ще видиш!
ДЯДОТО НА БАБАТА(сменя тактиката):Това си е твой проблем.Прави каквото искаш, ама без мен.Няма да ме забъркваш и мене в тия лайна.Аз ще си живея...Така ми се живее на мене, само ако знаеше как ми се живее...Че то цял живот – все нещо друго върша.Първо – учи в отделенията, щото всички учат.После – учи вишето военно, щото за един мъж това било най-престижно.После – жени се щото всички се женят.Гледай деца, щото всички гледат.Дондуркай внуци, че какво ще кажат хората, ако не ги дондуркаш.Пък и кой си ти, че няма да си като другите, а?!?Ееех, толкова живот мина, а аз нищо не разбрах.Призрак бях и призрак си останах.А така ми се живее.Живее ми се, че чак душата ми вие...
БАБАТА НА ДЯДОТО: А аз ще си умра тука!
АРИСТОКРАТКАТА: Ми то, май всички ще си умрем тука...
ЕМИГРАНТКАТА : Такова нещо никъде по света не съм виждала.
НЕРВАКА: Няма и да видиш. Тука сме само призраци. Уникати. И всичко ни е уникат!Призрачен уникат...
ЕМИГРАНТКАТА:В Рио де Жанейро полицията...
СТУДЕНТКАТА: Ако обичате, госпожо, не споменавайте полицията на Рио де Жанейро. Няма по-корумпирана и безотговорна институция на целия им скапан континент. И там съм учила една година. Обраха ми квартирата, подадох жалба в районното, както си му е реда. Дойдоха две ченгета на оглед, директно поискаха долари, за да „приключат случая по-бързо”. Обясних им, че съм студентка и нямам пари за подкупи...
АРИСТОКРАТКАТА:Също като у нас, божеее.И после?
СТУДЕНТКАТА:Накрая ми съставиха акт за нарушение на обществения ред и отказ за оказване на съдействие на органите на реда. Така че – бях двойна жертва. Веднъж на крадците и втори път – на ченгетата.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА: Разни хора, разни идеали.
ДЯДОТО НА БАБАТА : И у нас е същото. Преди месец бабата излезе до магазина, ама й прилошало. Хората извикали линейка, закарали я в Пирогов. Поседяла там малко, били й инжекция и я пуснали да си ходи. И тя се загубила. Бре, чакам я аз час, два – бабата я няма. Питам в бакалията, после – в Пирогов.Стана късно, някъде среднощ беше, обаждам се в полицията. Отивам на място в районното. Обяснявам, давам описание, всичко точно...И оня ми ти инспектор ме изпраща, вика – ще я пуснем за издирване, ама за да стане по-бързо...нали се сещаш. Викам – не се сещам. Той – нещо за колегите, оперативните работници, свестни момчета са, ама и те душа носят. Така вика, дай нещо за душата...
АРИСТОКРАТКАТА: И вие какво? Да не би да дадохте? Така само се поощрява корупцията!!
ДЯДОТО НА БАБАТА: Взех листа, дето го бях писал и го скъсах пред очите му. Викам – благодаря, момче, сам ще си я намеря бабата.
НЕРВАКА:”Нещо за душата” – смях! Да си пуснат Глория, щом им се ще нещо за душата...
АРИСТОКРАТКАТА: Или Бах.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Искат те не за душата, а за тлъстите си зад...портфейли искат...
ЕМИГРАНТКАТА: Сред тях има и свестни, недейте така!Всички под един знаменател поставяте.
АРИСТОКРАТКАТА: Има, ама са малко.И делата им се стопяват, разтварят се без следа сред общата тиня!
НЕРВАКА: С това вече съм съгласен. Всички сме в тинята.Призраци в тинята.Седим и си чакаме. И вече така сме свикнали, че нищо не може да ни впечатли. Или изненада.Нито раждане, нито смърт, нищо...Призрак – това звучи гордо!(удря се в гърдите)
БАБАТА НА ДЯДОТО: Аз ще си умра тука!
НЕРВАКА : Ми умирай, кой ти пречи!
БАБАТА НА ДЯДОТО изведнъж се хваща за гърдите. Изправя се рязко и се свлича до стола. Дядото не успява да я хване.Суматоха. ОХРАНИТЕЛ се появява, обясняват му. Той говори по радиостанцията си. Притичват САНИТАР 1 и САНИТАР 2 с носилка. Слагат бабата и излизат.ДЯДОТО НА БАБАТА излиза с тях.
Мълчание.Всички са унили.
АРИСТОКРАТКАТА:Това е то! Живот! Имаше човек, вече го няма!
НЕРВАКА: Призрак същи.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Какъв човек? Руина на 92години.
ЕМИГРАНТКАТА:Недейте така! Всички сме за там – рано или късно...Имайте малко страх от бога!
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА: Той няма страх от мен, защо трябва аз да имам страх от него?!?И изобщо какъв Бог, госпожо?Ако го имаше нямаше да киснем по болници. Въобще нямаше да боледуваме и умираме.
АРИСТОКРАТКАТА: Бог няма нищо общо с това. Ние боледуваме и умираме заради няшите грехове, господине. Колкото си по-грешен, толкова си по-болен.И нямам предвид греховете само от този живот, а и от всички предишни.Гледате, значи, двегодишно дете, а е неизлечимо болно, страда.И на вас ви е мъчно, а не бива.Нека страда сега, след като в минал живот е било престъпник. Изнасилвал е и е убивал и си е въобразявал, че ще му се размине. Ама не!Не му се разминава! И сега страда, боли го, едва диша. И трябва да се радва и да благодари, защото така по-бързо ще плати всичките си дългове.И ще бъде пак чист и светъл, какъвто е бил в Началото, при Сътворението.
НЕРВАКА: Амин.Сега и проповеди. Не ми стига останалото, ами и духовни лекции ще слушам...от призраци...
ЕМИГРАНТКАТА: Съгласна съм с вас, госпожо. В Авиньон католическата църква...
СТУДЕНТКАТА: Ако обичате! Не споменавайте католическата църква в Авиньон.Бях студентка там, когато...
От кабинета излиза ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК.
ЛЕЛЯТА ОТ ПЕРНИК:Благодаря! Успех на всички. Айде, довиждане. Че ако изпусна автобуса...
СТУДЕНТКАТА скача и се промъква в кабинета.
НЕРВАКА(горещи се):Видяхте ли го това, малкото лисиче.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Оставете!Само ще даде изследванията на докторката.
НЕРВАКА: Не, не за това! Въпросът е принципен! Всички значи сме чучнали чинно и си чакаме като овце, а това – хоп! – вътре! Не може така. Изсули се като змийче...
АРИСТОКРАТКАТА: Като призрак. Призрак същи...Това май е заразна болест, и младите вече я прихващат.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Това е възможно най-заразният вирус, госпожо.Нелечима болест.И смъртоносна.
ЕМИГРАНТКАТА(към НЕРВАКА):Успокойте се, господине. Сега е вашия ред. Хайде, влизайте.
НЕРВАКА се втурва към вратата, като се сблъсква със СТУДЕНТКАТА, която излиза.
СТУДЕНТКАТА: Съжалявам, само оставих изследванията...
НЕРВАКА(мърмори, докато влиза):Съжалявала тя!Съжалявай, колкото си искаш! Боли ме ку...
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА поглежда си часовника. Прибира книгата в чантата си.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Аз ще тръгвам. Мога да ви пожелая само по-леко чакане.
АРИСТОКРАТКАТА: Тръгвате.Отказвате се, значи.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА: Да, госпожо. Дежурството ми започва след половин час. Няма как. Надявах се да мина, но уви.
АРИСТОКРАТКАТА: Много жалко.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА: Ще дойда някой друг път, когато не съм на работа.
АРИСТОКРАТКАТА: Извинете, а какво работите? Не може ли да позакъснеете малко...
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА: Лекар съм.Хирург.Хирурзите не бива да закъсняват.
ЕМИГРАНТКАТА: Ама защо не казахте! Щяхте да минете пръв. А то всички там ви предредиха – автобуси ли не щещ, изследвания всякакви, привилигировани някакви си, трупове...
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Не е толкова страшно. Ще дойда в някой от почивните си дни.
ЕМИГРАНТКАТА: И ще загубите цял почивен ден в чакане.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА:Няма как.Всичко хубаво, трябва да тръгвам.
АРИСТОКРАТКАТА:И на вас всичко хубаво.
ГОСПОДИНЪТ С ОЧИЛАТА излиза. ЧИСТАЧКА мие коридора с парцал и кофа.ЗАКЪСНЯЛАТА си слага слушалки в ушите и започва да си тактува по музиката, която слуша.
ЕМИГРАНТКАТА и АРИСТОКРАТКАТА се споглеждат през трите стола между тях.Преместват се. Сядат една до друга.
ЕМИГРАНТКАТА: От кога сте пациентка на д-р Велева?
АРИСТОКРАТКАТА:От пет години.
ЕМИГРАНТКАТА: А аз идвам за първи път. Една приятелка ми я препоръча.
АРИСТОКРАТКАТА: Д-р Велева е голям специалист. Може би най-добрият в България. Всеки път е така при нея. Идват и хора от провинцията, видяхте...
ЕМИГРАНТКАТА: Да, да, толкова много народ...
АРИСТОКРАТКАТА: Добре че имам здраво сърце. Мисля си, че подобно нещо не може да су случи пред кабинета на кардиолог, например. Такова чакане...
ЕМИГРАНТКАТА: Съгласна съм с вас.Болните от сърце направо се гътват, без да чакат ред...Призраци.
Двете въздишат.ОХРАНИТЕЛ пак минава бавно от единия до другия край. Оглежда. Двете му се усмихват.
АРИСТОКРАТКАТА(кимва към охраната)И на него не му е лесно. Да виси тук всеки ден. Сред болни и бели престилки, всички изнервени, стресирани, уплашени...
ЕМИГРАНТКАТА отваря чантата си и измъква бутилка уиски.
ЕМИГРАНТКАТА: Бях канена на рожден ден, ама както изглежда, ще го пропусна.
Отваря бутилката и отпива. Подава я на АРИСТОКРАТКАТА. Тя се замисля за миг, но после я взима. Отпива и я връща.
ЕМИГРАНТКАТА: Да вземем да почерпим и момчето, а ?
АРИСТОКРАТКАТА: Сигурно ще откаже. На работа е.
ЕМИГРАНТКАТА: Да го поканим все пак. Толкова симпатичен младеж.Пък и отдавна мина 19ч...
Двете стават и отиват да търсят охраната, за да го черпят.ЗАКЪСНЯЛАТА е затворила очи, унесла се е.НЕРВАКА излиза от кабинета. Оглежда се. Вдига рамене и си тръгва като мърмори под нос.
НЕРВАКА: Призраци.Казвам аз, че всички сме призраци, ама никой не вярва...Че то, кой ли ги чува тях ...призраците...
Затъмнение.
К Р А Й