Едното му око беше изкуствено. Като дете обичал да играе на рицари и един друг рицар му разцепил зеницата с дървения си меч. Макар и с едно око, той продължаваше да бъде истински рицар. Рицарят често се подиграваше със своя недъг, изваждайки пред кварталните хлапета изкуственото си око. Те му се смееха. Това го правеше щастлив поне за няколко минутки. Поне до момента, в който от здравото му око започваха да се стичат сълзи.
Из "Снимки на деца", 2010 г.