Хуан Хелман: Жалба по Галагър Бентам
жалба по галагър бентам
когато галагър бентам умря
произтече любопитно явление
на съседките им скочи омразата като цената на картофите
хищно и грабливо взеха да му плюят паметта
все едно дългът предназначението смисълът на бентам
били са да го има вечно
понеже той полагаше старателни усилия
да бъде тъй несъвършен че да не дразни боговете
не се и постара да е добър без да го иска
и съгрешава и ликува както хилядите дяволи
които без съмнение обсебваха го нощем
и му внушаваха да стихотатства
в ущърб на своята душа
и така
прослави се с безгрижие и милувки
“ето го галагър този обесник непрокопсан”
редяха на децата си съседките
и с пръст го сочеха
а нощем го сънуваха
нощем чудати облаци или ръка или коприна
запушваха гърлата им тъй както го сънуваха
ех галагър ех бентъм ех какъв баща!
той можеше да основе цял град единствено от синовете си
да бе поискал само да ги има
и да не бяха стиховете дето
не викат дай да ям – едно от мъничкото им предимства
така че просто си умря и хората
озадачени че не дава пример за лош пример
или с усещането че изгубват част от свободата си
излъчиха представители да препитат бентъм
но колкото и да задаваха въпроси
от тялото му чу се само жужене на пчели
сякаш той прави мед
или пък строфи ала вечно не по темата
остава си неясно как комшиите от Споукър Хил така го мразеха
веднъж на съмване през есента го разфасоваха за радост на най-малките
и край на облаците на жените им в гърлата
и край на буйните реванши в кревата с изумените съпрузи
край и на сънищата на по-деликатните от дамите които
нощта изпълват карат вятъра да се обръща да вали
всички фиданки в Споукър Хил изсъхнаха
но не и конската муха която все летеше
около галагър и сетния му мед
Превод от испански: Нева Мичева