тя продава мазно кафе и пластмасови банички
пред деколтето й се влачат на опашка
отдавна небръснати похотливци,
варосани войници от строежа наблизо,
изгладнели тенекеджии,
цигани
и аз
много пушите, казва, докато ми подава трите кутии
погледът й зъзне под изкуствените мигли като в онази сцена
очаквам всеки момент бавно и широко да си прекръсти
краката,
но това няма да я направи известна
затваря късно, за да не се прибира рано
понякога прилича на индийски син паун, на стоте очи
на великана Аргус
друг път съм зъл
и отказвам цигарите