АУТОПСИЯ
колко съм възрастна докато гледам татко
повярвах във вътрешността си във вените на дървото
вселената която създадох отвън не беше толкова безмълвна
и безболезнена докато аз пишех стихове
ах паническа атака!
лъжа е било татко!
моля те обърни се!
не е било перла това вътре в мен не съм била принцеса
плът и кръв!
не е сън това за конфронтация и смилане
ето показва се! реалността на онзи момент ах паническа атака!
много бях красива на огледалото докато криех кокалите си
не съм била такава лавровишня!
моля те докосни ме!
поезията е била ножът в месото ми сега
поезията ах паническа атака! била безмълвие
не издавам и най-малък звук
поезията е била да си предмет можеш да ме използваш
поезията е била да не се страхуваш това е първата ми смелост
как да обясня на мама която не ме е виждала
това че децата са съдове пълни с вода
че не минава като лента животът пред очите ми умирайки
вече не се пази татко!
само гледай!
ах паническа атака! татко!
и поезията е толкова лъжа колкото ако кажа че съм живяла!
слънцето избледнява не е за мен
тревогата за времето и без лекарство мога да преодолея
влаковете са влакове тук не са символи
и кръвта където изсъхва
е кръв
жена съм била вкусих на живота мъжката изневяра
имало и по-привлекателни лъжи от мен
не е разпит това за да си отговоря сама
в ръцете в които се изпразвам чифт ръкавици
тъкмо щях да се видя ах паническа атака!
мрак!
Превод от турски: Сибел Мустафа