С “Гондолите са атавистични”
Започва разказ на Цес Нотебом.
Но...
В XI-тото си писмо до Посейдон
Нотебом гмурка мислите си
с потъваща в морето монета,
може би онази същата, която
Борхес хвърлил от палубата на кораба,
напускайки за дълго Буенос Айрес.
Защо?
С надеждата за завръщане ли?
Наместо котва. Или пък
жертвоприношение...
Дали пътуването с кораб трае
колкото потъването на хвърлена
монета във водите
и после
монетата обраства с
водорасли, рогчета и пясък
или се разпада, стрива се
и се размива
в другото?
Ето това е поезията
в смисъла на Борхес, казва Нотебом -
с времето от един остава Œuvre,
от друг - едно-две стихотворения,
фраза или фрагмент...
Посейдон познава дълбочината,
както човек не я познава -
монетата, която хвърлих
в онзи плитък залив,
ще се възвърне като шега,
например - гондола.