Книга с картинки
Татко изучаваше теология по пощата
и сега беше време за изпитите.
Мама плетеше. Аз седях тихо с книга
пълна с картинки. Нощта се спусна.
Ръцете ми измръзнаха, докосвайки лицата
на мъртви крале и кралици.
Имаше един черен дъждобран
в спалнята на втория етаж,
висящ от тавана,
но защо беше там?
Дългите куки на мама правеха бързи кръстове.
Бяха черни,
като вътрешността на главата ми тогава.
Страниците, които разгръщах звучаха като криле.
„Душата е птица”, каза той веднъж.
В моята книга с картинки
битката се ожесточи: пики и саби
образуваха нещо, като мразовита гора,
с моето сърце, прободено и кървящо по клоните.
Превод от английски: Пейчо Кънев