КАТО ПОЕТ ОТ КОРЕЙСКИ ФИЛМ
Онзи следобед стоях с
буйстващо животно върху гърдите си
бях на една от пейките в университета
и всичко наоколо ми казваше, че се бях провалил,
а ръцете ми, лежащи върху коленете,
разказваха тъжна случка отпреди няколко години
(не бях сънувал нищо с месеци
и колкото и да опитвах,
не можех вече да излъжа никого, че съм лошо момче).
спуска се вечерта. на небето се виждаха светлинки
може би известяваха нещо, I couldn't care less.
до фонтана два дебелички гълъба
събудиха спомена за гърдите от една сутрин:
оглеждаше се в огледалото
с леко разрошена коса и с онази усмивка,
която беше в състояние да ме накара да си пожелая
да бъда от добрите люде, които хранят гълъби.
стоях на пейката, до мен нещо блестеше във фонтана,
хората минаваха, прегръщаха се,
разделяха се
а аз бях тъжен като поет от корейски филм,
мислейки, че трябва да си тръгнеш
а облаците са толкова красиви
Превод от румънски: Лора Ненковска