Нарушито е от Хирошима. Не помни бомбата, но помни дядо си без ръце и без крака. Десет години живя така, а после го погребаха в ковчег не по-голям от калъф за виола. Нарушито работи като архитект. Конструира сгради, издръжливи на земетресения. По цял ден чертае, чертае, чертае. Подостря молива и започва отново. Когато се прибере у дома, вечеря предимно ориз с месо или ориз със зеленчуци, или само месо, или само зеленчуци, или само ориз. Всъщност за него няма значение какво ще яде, а кога ще си легне, защото Нарушито най-много обича да сънува. Преди да заспи Нарушито пъха носа си в метален термос с надпис “Кислород от Хималаите”. След няколко резки вдишвания през лицето мy преминава едва доловима усмивка, после той се завива с любимото си одеяло на огромни жълти хризантеми и заспива.
Миналата нощ Нарушито сънува доста странен сън. Сънува, че е двуглав. Приличаше на немския двуглав орел. Не, не – по-скоро приличаше на онова двуглаво теле, което нощем виждало два пъти повече звезди на небето. В съня си и Нарушито видя всичко в двойно по-голямо количество. Два пъти повече път до работа, два пъти повече чертежи, два пъти повече път към къщи, два пъти повече храна за вечеря. Два пъти повече “Кислород от Хималаите”, два пъти повече сън...
…и се събуди късно вечерта...
Из "Снимки на деца", 2010 г.