Бояна Петкова: Осмоза

Празният стол на поезията „Осмоза“ е книга, която гледа със забележително внимание детайлите на всичко онова, което изпълва ежедневието. Гледа и описва с нежността и отговорността на естествоизпитателя, който знае, че животът винаги преминава като червена книга на застрашените видове и затова там право на пропуски няма. В „Осмоза“ има отчетливо разполагане в пространството. Това е не просто градска, а софийска книга – с градинката при „Свети Седмочисленици“, с приземието на „Аксаков“ или ъгъла на „Раковска“ и „Дондуков“, но тъкмо защото тази книга е писана от пешеходец, който при това още в първите стихотворения показва, че му е дълбоко присъщ погледът на минувача, наблюдаващ с еднаква пропускливост както улиците и предметите, така и хората; тъкмо защото лирическият човек е в двойно състояние на отстраненост и чувственост към себе си и към света, конкретността на „Осмоза“ – няма как да не цитирам Пол Рикьор – прераства в „жива метафора“.

Мисля си, че на поезията й е най-присъщо онова влечение към неназовимото, онзи неустоим порив да оголи местата на пропускливост и чупливост, с които сме свикнали дотам, че дори вече не ги забелязваме. Кой, ако не поезията ще покаже, че езикът, който говорим, е „жива метафора“. Кой, ако не поет, ще направи от натюрморта живопис, както го прави Йосиф Бродски. Както впрочем го прави и Бояна Петкова в „Осмозис“ – книга, която намира език, човешки, ясен, честен език, както за присъствието, така и за отсъствието.

Книга, която може да говори сладкодумно, но знае и майсторски да мълчи.

Книга, която категорично, но меко поставя в своя център празния стол на поезията. Без шум и показност. В детайлите на любовта.

Людмила Миндова

долна мъртва точка на мълчанието

всъщност не е точка

по-скоро фуния

или подморски водовъртеж

или може би дъното на дупката на

Мартенския заек

колкото повече мълча, толкова повече

мълча

измислям нови езици

антиподи на езика

създавам пространства на близостта

независими територии на копнежа

нео-измерения на човешката доброта

в тъмното

Бояна Петкова. ОСМОЗА. Издателство "Пергамент". София, 2015.

Редактор: Галина Николова, художник на корицата: Весела Кучева

приложен будизъм

тъмното

поглъща света

и той

сякаш никога не е бил

утрото е

без спомен за минало

дъщеря ми се усмихва

на прозореца

по развиделяване

и възторжено обсъжда нещо с небето

"еу ооо-о-о"

иска ми се и аз да можех

всяка сутрин

чисто нов живот

ние

на Г.М.

вече не можем

да си говорим

отместваме поглед встрани

изпитваме облекчение

когато някой от нас се разсмее

не знаем какво да направим със себе си

еднакво мъчително е

да се скупчим като гълъби

да се разотидем

колко дълго е уместно да се прегръщаме

тази вечер край масата

имаше един празен стол

заради него е всичко