Огърлиe на гълъбица от Дамаск
А.
В Дамаск
прелитат гълъбици
зад копринена ограда
две...
по две...
Б.
В Дамаск
езика си откривам,
изписан целия върху пшеничено зърно
с иглата на жена,
от яребиците в Двуречието редактиран.
В.
В Дамаск
бродират имената на арабските коне
със съ̒рма
от Невежеството
до Апокалипсиса...
и след това.
Г.
В Дамаск
върви небето
босоного
по отколешните пътища,
и за какво им е тогава на поетите
и вдъхновение,
и рима,
и размер?
Д.
В Дамаск
заспива върху сянката си
чужденецът прав
като че минаре в постелята на вечността -
за никого не му е мъчно,
и за никъде...
Е.
В Дамаск
глаголите в сегашно време продължават
омайядските си действия:
Вървим към утрешния ден с доверие
към слънцето във вчерашния -
вечността и ние
сме стопаните на таз земя!
Ж.
В Дамаск
се водят диалозите
между цигулката и лютнята
относно смисъла на битието
и относно края:
оназ, която е убила влюбен еретик -
тя притежава Лотоса на крайния предел!
З.
В Дамаск
нарязва с флейтата си
Йосиф
своите ребра -
по простата причина, че
сърцето си
при себе си не е намерил.
И.
В Дамаск
се връща Словото при своя корен -
при водата:
Не е поезия поезията
нито проза прозата,
докато казваш: Няма аз да те оставя -
ти при себе си вземи ме
и със себе си вземи ме!
Й.
В Дамаск
газела е заспала до жена
в постеля от роса -
жената роклята съблича
и загръща с нея тя реката Барада.
К.
В Дамаск
кълве врабче
зрънцата житни
от дланта ми
и оставя ми едничко,
бъдещето ми да ми предскаже
утре!
Л.
В Дамаск
жасминовата клонка ме задиря:
Не се отдалечавай,
в моята следа крачи!
А пък градината ревнува:
Недей се доближава
до кръвта на нощите по мойта месечина.
М.
В Дамаск
си бъбря с лекия си сън,
докато се надсмива над бадемовата клонка:
Бъди реален,
за да разцъфтя отново
край водата на названието й,
бъди реален,
та съня й аз да разтълкувам!
Н.
В Дамаск
представям себе си
на своята душа:
Ей тук, под две бадемови очи,
ще полетим като близнаци заедно
и ще отложим общото си минало.
О.
В Дамаск
е нежно словото
и чувам глас на кръв
във вените на мрамора:
От сина ми отвлечи ме,
казва ми затворничката,
или вкамени се с мен!
П.
В Дамаск
броя ребрата си
и връщам своето сърце на гривата му -
може би оназ, която ме въведе
в сянката си,
ме уби,
а аз не съм го забелязал...
Р.
В Дамаск
се връща странницата с паланкина си
в кервана:
Няма да се върна в шатрата си,
няма аз след тази вечер
никога да окача китарата си
на семейната смокиня...
С.
В Дамаск
прозрачни са поемите -
не са ни чувствени,
ни умозрителни,
а просто онова, което казва ехото
на ехото...
Т.
В Дамаск
пресъхват облаците привечер
и той копае кладенец
в подножието на Касион за лятото на влюбените,
а пък флейтата по обичая си все тъй
от мъка чезне по онова, което в нея е сега,
и плаче тя напразно.
У.
В Дамаск
написвам аз в бележник на жена:
Всичките стаени в тебе
нарциси
желаят те,
а няма покрай теб стена, която да те защитава
от нощта на твоя чар чрезмерен.
Ф.
В Дамаск
нощта дамаска наблюдавам тихо-тихо
как скъсява се
и как богините ни умножават се
с една!
Х.
В Дамаск
напява пътникът на себе си:
Не ще се върна от Леванта
жив,
ни мъртъв -
ще се върна облак,
който снема бремето на пеперудата
от моя дух скиталец.
Превод от арабски: Мая Ценова