ПОЕТИКА
Все още стихът се ражда със спазъм
със стиснати зъби или с пяна на устата –
бясното куче в коридора на вековете
влачейки тенекия вързана за опашката.
Снагата на деня изхвърля отминалия ден
като чуждо тяло
Зурла се чува в подземни дворци
Димът се отказва от своето бъдеще.
Душата крие изтръпналите корени през зимата
както змия – нозете, а духът плува като плюнка
върху мътната повърхност от която се появяват
сините меса на удавника-минало.
Превод от македонски: Роман Кисьов