И АЗ КАТО ДРУГИ
и аз като други
вървях край реката
но не очаквах нищо
да донесе
намирах утеха
в кратките форми
старите сгради
и малки улички
скитах по кея
гледах небето
в топлите влажни
никакви утрини
мислех за себе си
питах се ти ли си
ти ли си
ти ли си
ти ли
формалдехидно
но и формално
всичко минава
минава
минава
а аз не преставам
да те сънувам
все по-далечна
и непозната