все по-португалска
и цветовете й, и шума й
и аз която прекрачвам
онзи тротоар - отсреща жената
продава стари кожени чанти
чантата на мама ми продава онази жена
и аз мириша мухъла в пазвата
мое копринено
софийско саудаде
виждам през прозореца
отсреща някой още работи
тъмнината тук се спуска по-рано
хората се движат с друга извивка
усещането за дом чиято врата
си затворил
без да подоризраш
че няма
да отвориш
отново
Из "Литни, хвани ме", 2012 г.