Димитър Манолов: Портретът на моя двойник

Той обича да пие.

Сутринта е спатия

и го стриже,

тъй както навремето

са го стригали със машинка,

са го пъхали във кубинки

и го пращали да строи -

все нещо си,

все някъде.

Моят двойник е капризен, трудно се поддава на описание

и единствените сигурни неща са мързелът

и ракията.

Той обича да пие.

Той обича да пие и това е толкова сигурно, колкото и пълната му нетрудоспособност.

Тя по обед

се проявява най-осезаемо.

По обед тази безпомощност

се сформира от кафето, което се спуска по вените -

от кръвното

на безкръвието

на проблемите.

Той обича да пие.

Той обича да пие и когато изчегърта следобеда,

цифрите шест по циферблатите се лепят за очите му -

и отлита.