ЛЮБОВНА ПОЕМА
започната от стих на Илхан Берк
Тези незавършени поеми са твоите глезени
и дискретният жест на отдръпване на лакътя,
когато се разполагаш до мен между възглавници и слушалки,
е още един стих, който никой няма да ми отнеме
нямам никакво настроение да се стегна
22 цигари и нито една мисъл, доведена докрай
някаква пчела се удря в стъклото
и после отново
медът се стича по крайчето на чашката
а оттам върху смачкания чаршаф
както когато покриваше гърдите си с ръце
(този свян ни приближава
до разбирането за любовта)
невероятните ни
ръце и крака
създават света
устните косата докосването на интимните ни части преплетените пръсти
като бръшлян по терасите
но сега е късно
в цялото помещение има само
следи от формата, която е оставило тялото ти
по извивките на чаршафите – част;
дишането ти е тук
миризмата на шията
на гърдите
на пубиса
а аз те гледам отново отгоре над леглото
как се усмихваш като голямо и крехко дете
восъчна кукла, скрита в жълтия си сън
без спомен
без съжаления
Превод от румънски: Лора Ненковска