като изпита наведнъж бутилка
захвърлена
между боклуците под масата на евтиния град
е тази нощ
подритната от погледа ми
със презрение
дрънчи и се подсмихва
с пиянското око на кухото си
гърло
като смазана от преумора курва
влачеща едва краката си към неверния уют
е тази сутрин
отвръщам се от нея с неудобство
а тя накриво ми се хили
с размазано по устните червило
от закъснели
изгреви
като самота
в протегнатата длан на просяка
са дните
подхвърлям им великодушно
себе си
но гали ме дъждът
и става сухо –
под масата на евтиния град
по устните на уморени
думи