ЕТО НИ
Роним нощта в позлатена чиния
и върху нея изсипваме млечния ритъм
на духа
Дали ще го намерим
Дали ще преместим
корена
Луната ни заглежда
Лепкавите нишки връзват
крехките ни артерии на възел
Тежки са сенките на варварския ключ
когато се разпада ситото
което крепи
Не ще се уталожи
този тъмен наплив в нашето ядро
Вилнеем!
Превод от македонски: Роман Кисьов