ВЯТЪРЪТ НОСИ ХУБАВО ВРЕМЕ
Вятърът носи хубаво време.
Вилнее, ечи във нас.
Вятърът носи хубаво време.
Хубавото е хубаво и отминава.
Остава тъгата.
Понякога тя ни обзема постепенно,
ляга в нашите очи
и – гъсто напластена –
погледа ни замъглява.
Тогава нещо страшно съдбовно и болно,
нещо голямо и наше, непонятно за другите,
ни измъчва.
Но понякога тъгата ни докосва леко, като трепетлика,
като мъглявина разстлана над бълбукаща река,
край която стоим загледани безцелно и нямо.
Тогава всички предмети приличат на приказка
и казваме: невъзможно, колко хубаво е всичко.
Вятърът вилнее и ечи.
Вятърът носи хубаво време.
Превод от македонски: Роман Кисьов