Вятърът носи хубаво време

ВЯТЪРЪТ НОСИ ХУБАВО ВРЕМЕ

Вятърът носи хубаво време.

Вилнее, ечи във нас.

Вятърът носи хубаво време.

Хубавото е хубаво и отминава.

Остава тъгата.

Понякога тя ни обзема постепенно,

ляга в нашите очи

и – гъсто напластена –

погледа ни замъглява.

Тогава нещо страшно съдбовно и болно,

нещо голямо и наше, непонятно за другите,

ни измъчва.

Но понякога тъгата ни докосва леко, като трепетлика,

като мъглявина разстлана над бълбукаща река,

край която стоим загледани безцелно и нямо.

Тогава всички предмети приличат на приказка

и казваме: невъзможно, колко хубаво е всичко.

Вятърът вилнее и ечи.

Вятърът носи хубаво време.

Превод от македонски: Роман Кисьов