Емел Гюз: тълпата свърши аз останах с мъртвия
ТЪЛПАТА СВЪРШИ АЗ ОСТАНАХ С МЪРТВИЯ
помислих си че никога няма да дойде тишината ми
помислих си че ще си живеем заедно с мъртвия
ще сме заедно в траура заради гатанката наречена мъж
и се скъса колието от врата ми перлата падна във водата
някой да говори с мен или ще полудея!
не успях да видя облака който мина през мен
захарен памук си мислех че е всяко розово което видя
всъщност знаех значението на името ми е желание
не е нещо друго и желанието на мъртвия
сега тялото ми да бъде негово или ще полудея!
аз му бях затворила клепачите
много кафе пих много алкохол много подводници
гласът ви остана на стъпалата гледайки чувам
не се тревожи! не плачи! успокой се! ще мине!
Какво ми става кажете или ще полудея!
сега ще свикне ли това което е в мен с пръстта
мъртъв
за колко думички ще изгние
мъртъв
ще падне ли от огорчения ми език
мъртъв
поезията би ли го съживила ах много обичам!
мъртвия!
бутилка таблетка = мъртъв
живот закъснялост = мъртъв
сега после може би = мъртъв
докато го обичах си помислих че всички са мъртви!
трудно е да обвиняваш мъртвия за това че е мъртъв!
Превод от турски: Сибел Мустафа