РОДИТЕЛИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
Не съм вярвала! Господи,
никога не съм вярвала,
че посоките на света
могат да бъдат родители!
Та изтокът да роди слънцето –
да измие очите му
в реката;
да го среши с клоните
на дърветата;
да му подаде букет от цветя
и да му постеле
зелен килим за излет
сред природата.
Не съм вярвала! Господи,
никога не съм вярвала,
че посоките на света
могат да бъдат родители!
Та западът да приспива слънцето –
лекичко да го повива
с пухкави облаци;
да бърше сълзите му –
червени като кръвта
и щом то заспи
да позволи да дойде нощта,
но тихичко и на пръсти,
за да не го събуди.
Не съм вярвала! Господи,
никога не съм вярвала,
че посоките на света
могат да бъдат родители!
Та северът да взема слънцето –
с голямо желание
да е до него,
когато е във ваканция;
да го води насам-натам
по-света
и да му показва
всичко
от екватора до най-ярката звезда.
Не съм вярвала! Господи,
никога не съм вярвала,
че посоките на света
могат да бъдат родители!
Та югът да води слънцето
винаги за ръка;
да го учи как да грее,
къде да свети
и кога;
да е най-добър
спътник
за тази малка светлинка.
Не съм вярвала! Господи,
никога не съм вярвала,
че посоките на света
могат да бъдат родители!