БАЛКАНСКИ ПЪТЕПИС
Върви полека през малките църкви
и за пътя не питай,
поздрави се с ръцете на светците дървени
подгизнали в кръв и мляко,
погледни в сводовете на джамиите
трепета на белите змии,
свери своето време
с къщните часовници на вечността,
склони се под нощните камбанарии
звънки и тежки,
сякаш звезди на шлема ти падат,
в храстите с големи рози
поседни с майсторите –
нека с нежно длето лика ти променят.
После иди в планините,
до гигантските чаши пълни с лед
и студените чардаци на мъглите.
Тогава се озърни
и погледни долу вихъра из лудите гори
и зверовете по-бесни от вятъра,
по опустелия хоризонт няма ни човек,
нито красиви сгради,
тук още никой не е стигал,
още нищо не е сътворено,
нито глъч от гласове, нито реки!
Всичко, което си видяал на Балканите
са само кораби-призраци
на мрачния бряг на предначалото.
Превод от сръбски: Ганчо Савов