Виктория танцуваше ежедневно. Първият ѝ спомен беше свързан с танцуване, последният също. Тя беше танцувала на всевъзможни места – в задимени клубове, по площади, край морето. Обиколила беше почти целия свят, танцувайки – Париж, Прага, Пекин, Барселона, Москва, Чикаго. Ами фестивалът в Рио? Без малко да го пропусна. Виктория беше танцувала салса, меренге, румба, пасо добле, фламенко, ча-ча-ча, фокстрот, а тангото – ех, тангото, с каква страст го танцуваше. Партньорите ѝ едва си поемаха въздух. Освен всички тези танци Виктория се гордееше, че може да танцува индиански ритуални танци, африкански танци, оповестяващи началото на битката, индийски брачни танци, както и перуански танци за приветстване на изгрева. Със своите танци Виктория беше спечелила доста награди. Предимно малки бронзови статуетки, които тя подреждаше зад голяма стъклена витрина. Да, наистина танците бяха голямата страст на Виктория. Как го правеше тя: първо се надигаше от леглото, а после с няколко тласъка се наместваше в инвалидната си количка. Две завъртания напред – три назад – две напред – три назад ... Толкова е лесно ...
Из "Снимки на деца", 2010 г.