ТОПЛА СУПА
Опашката е дълга и мълчалива. Върви бързо.
Супата е зеленчукова и отгоре плуват кълбета от мазнина. Ореолите на супата.
Над главите е иконата на Божията майка. Една от монахините разказва за нея. Никой не слуша. Дошли са да се нахранят, а думите на гладен корем дращят. “Почакай с историята си, милостива жено!”
Супата не е като майчината. Дали Божията майка е готвила вкусна супа... Сигурно. Майките се научават на разни тайнствени неща, които после правят спомени в главата ти.
- Имате ли зимни дрехи? – пита масата отляво. – Обувки № 43 и пуловери?
- Яжте! Ето още хляб. И супата чака...
С повече сол и оцет супата става... почти като мамината.
Донасят обувки, дори два чифта ботуши, панталони, шапки.
Успява да грабне ръкавиците. Кожени, вътре с вълна. Коледният й подарък на 5 февруари!
Коремът е пълен със супа!
- Пазите ли рецептата за супа на Божията майка? – казва вместо “Довиждане. До другата неделя!”
Стоплена тръгва да плаши градския вятър. Кучешките погледи потракват като мазни лъжици.