НОВ ОСТРОВ
Пробиваме си път между хората, опънати на горещия пясък. Нося на рамо два чадъра за слънце, а с другата ръка влача малко басейнче, пълно с детски лопатки. Жена ми носи на едното си рамо тежката чанта с кърпи и всички възможни дреболии за плажа, а на другото рамо – две гуми за плуване. Държи за ръка синовете, а те в другата си ръка носят по няколко играчки.
- Как се е появил островът? – пита единият син.
- Може ли да правим кули от пясък? – пита вторият.
Отговарям утвърдително на втория въпрос, а за първия се правя, че не съм го чул. Кой ще обяснява.
И аз се отдавам на заслужен отдих след напрегнатия десант от наетата квартира на хълма до плажа:
Лежа на пясък.
Земята ми разказва
стари приказки.
- Готово! – чувам дуета на синовете.
Повдигам лениво глава, за да видя новото им здание на брега:
Пясъчен замък.
Едно раче търси
входната врата.
Откъм морето започва да духа все по-силен вятър. Първи жертви са кулите от пясък. Вълните стават преголеми за къпане.
Единият чадър за слънце полита. Докато жена ми държи втория и вика децата да се приберат, гоня чадъра по вече изпразнения плаж.
Набързо събираме влажните кърпи, гумите и мускулите за плуване. Единият син забелязва, че нещо ни липсва:
Морето открадна
детска лопатка – ще си
гради нов остров.
От книгата "Ехо от вълни" (2009)
Превод от македонски: Роман Кисьов