Кипи калното корито на реката. Водата влачи есенни листа. Вече втори ден засичам рижия Йорик с отрязаната опашка. Този път бе захапал нещо и го влачеше на скришно. Инак идва и се умилква. Дращи с нокти в тревата. С бавни крачки вървя по пътя. Най-вдясно. Нямам цел. Цел ми е пътят. Да го вървя бавно. Да срещам някой. Някой да ме среща. Да се разминем. Малко момче хвърля камък във водата. Хвръкват пръски. Нов камък. Нов замах. Притичва безгрижно. Горе, на пътя, стои килнато, подпряно със степенка, червеното му колело. Спрял е да похвърля камъни в реката. Вдишвам дълбоко. Пълня се с въздух. Задържам го. Пак. И пак. Просветва ми пред очите. Даже леко се усмихвам. Подпрял пепелта си на пейката.