ПТИЦА
Малка птицо, мъко,
Чудна болка и леснота
Изнамирам вечни дири
В полета и песента
Малка птицо, мъко.
Пробуди я мисълта моя
Във лист, във камък, във око
Пада дъжд във летни бои
Във златна жица на летен покой
Пробуди я мисълта моя.
Тази дъга във кръвта ми расне
Във зряла житна кора
Щом вятърът звездите гасне
Мисълта пламва във словото
Тази мисъл във кръвта ми расне.
Малка птицо, мъко,
Дълбока болка и леснота
Остават като дири
Само полетът и песента
Малка птицо, мъко.
Превод от македонски: Роман Кисьов