Алеш Дебеляк: Край на носталгията
Бавна поезия, която предлага убежище на читатели-бежанци. Меланхолно пространство на метаморфозата, където черната жлъчка се преобразява в бяла светлина, плаващите пясъци в широка и споделена пътека, катастрофата и травмата в упование и сигурност, мълчанието в разговор, юмрукът в прегръдка. Слизане в дълбините, което „неуморно пише „съм“ върху дъгата“. Уж самотна експедиция към полюси, към крайности, а създава общност, приобщава умиротворено към себе си. Придърпва мъдро и отворено. Карта за преоткриване на света от тези, които се чувстват почти заличени или изпратени в изгнание. Предоставя топография както на скръбта, така и на новороденото, което ликува. Поезия за препрочитане.
Искрено съм впечатлена. Авторът (първите стихотворения в сбирката ги е писал малко над 20-годишен, а звучи като препатил мъдрец), "тъмните му материи", подборката на текстовете, великолепният превод, солидният послеслов, вълнуващият "речник", отличната издателска работа по тази книга... Всичко тук ме изпълва с радост и възхита. Ето това очаквам от книгите, особено ако са поетични. Да ме карат да спирам, да поемам рязко дъх, да се връщам, да се чудя откъде докъде да подчертая, да се сещам за хиляда неща, да започвам отначало, да замлъквам вътрешно като зала с онемели зрители. "Край на носталгията" трябва да се прочете минимум два пъти, трябва да се подарява на приятели, трябва да се притежава, да се преосмисля, да се отваря отново и отново. Браво!
Нева МИЧЕВА
Алеш ДЕБЕЛЯККРАЙ НА НОСТАЛГИЯТАИздателство за поезия ДАСофия 2013 г.
Един поет, който навсякъде по света е у дома си. Защото знае, че родното място на любимите ти поети и писатели е и твое родно място. Защото светът, описан в книгите, които си чел, е вече роден свят...Неговата поезия е плътна, не винаги лесна, населена с образи, в нея влизаш бавно, проправяйки си път, докато усетиш, че в един момент тя започва да те всмуква и притегля... А ако трябва да избера само две думи, с които да опиша основните полета на тази поезия, бих избрал: град и дете. Това е и заглавието на стихосбирката му от 1996 г. ... В неговото писане детето, светът и поезията се сливат в едно.
Докато четях поезията на Дебеляк, усетих как бавно ме изпълва онова гъделичкащо чувство, което се настанява първо в стомаха, а след това плъзва бавно нагоре, когато чета истински добра литература. Поезията му е истинска. Поезията му е завладяна от метафората, от меланхолията, от спомена, които между тези редове съжителстват в пълна хармония. Поетът ни връща към детството, към всички онези изживявания, които са запазена територия на носталгията, и ние ги съпреживяваме заедно с него, през неговия поглед, през неговото усещане за света. Мирогледът му е многопластов, но ефирен; той може да те накара да се усмихнеш и в същото време зад очите ти да изплува сив спомен, който от години не те е посещавал, затиснат под някой тежък камък. Поезията му притежава рядкото свойство да поглъща, да завърта във водовъртежа си несвикналите да боравят с майсторското слово, но също така тя умее и да приласкава по един бащински начин. Поезията му е една искрена емоция, която е открила правилния шивач, който да я облече с думи, със слово. Поезията му е всичко онова, което има смисъл и трябва да бъде запомнено в живота. С други думи – „Край на носталгията” е една много добра книга с поезия, сътворена от талантлив майстор на перото, която неуморно издирва и ще издирва своите читатели.