СЪПРУЗИ ДО ПОИСКВАНЕ
Комедия в две действия
от Алесандро Казола
Участват:
Рикардо - дървен философ, винаги извърта нещата така, че да излезе прав; обича да домакинства, чудесен готвач, работи вкъщи на компютър;
Омбрета - съпруга на Рикардо, енергична, остроумна, учителка;
Орнела - любовница на Рикардо.
Първа сцена
РИКАРДО И ОМБРЕТА
Закуска със съпругата.
Рикардо (той е солиден мъж, словоохотлив; след като приготвя закуската вика жена си Омбрета) Закъсняваш! Събуди се! Будилникът вече звъня три пъти. Млякото ти е готово.
Омбрета (влиза, още е сънена, прозява се, по пижама е, енергична жена, изправя се смело пред трудностите, за съжаление не успява да се справи със сутрешното
ставане) Дявол да го вземе този бандит.
Рикардо Кой, аз ли? Това ми е за благодарност, че дори съм ти стоплил млякото!
Омбрета Не ти, будилникът. Сутрин бие по мозъка ми като картечница. Като започне да стреля, не престава докато не се предадеш и не се вдигнеш от кревата.
Рикардо Нали знаеш, че е измислен точно за това. И трябва да ти напомня, мила, че будилникът не е самостоятелна личност, която прави нещата по собствена воля. Щом звъни сутрин, значи някой го е навил предния ден, нали така?
Омбрета Да, знам. Но предния ден не си даваш сметка какво зло ще ти причини на сутринта.
Рикардо Тогава не го навивай, зарежи го.
Омбрета Да бе. Така няма да се събудя и няма да отида на работа.
Рикардо Тогава? Какво смяташ да правиш?
Омбрета Трябва да има будилник. Нужен ни е. Но мога ли поне малко да се оплаквам сутрин, че още се чувствам уморена и ми се спи, или не мога? Какво ти коства да кажеш „да, права си, имай търпение...” Не. Щом се събудя трябва да ме нападаш с разумни научни доводи и да не ми даваш дори да се оплача.
Рикардо Оплаквай си се, но не се бави, защото млякото изстива.
Омбрета Хладко ми е.
Рикардо Ами разбира се. Направил съм го така, че да е топло при първия звън на будилника. Ти дойде в кухнята след третия, нормално е да изстине.
Омбрета Тогава ми го прави горещо.
Рикардо Вече съм опитвал, но когато се случи да станеш след първия звън се мръщиш, че ти пàри.
Омбрета Ако ми пàри, ще си го разреждам със студено мляко. Но ако е хладко, как ще си го затоплям?
Рикардо Тогава защо вчера мрънкаше, че ти е горещо?
Омбрета Защото беше напълнил чашата догоре и нямаше как да си долея от студеното.
Рикардо Но когато чашата ти не е пълна, казваш, че ти е малко.
Омбрета Да, прав си.
Рикардо Няма вълшебно решение на всички тези варианти. Човек трябва да избира, да пожертва своите „против” и да приеме „за”.
Омбрета Леле, каква жестокост!
Рикардо Животът ни напада жестоко, още щом отворим очи. Какво си въобразяваш? Първият му варварски акт е, че те кара да станеш. От този миг започваме да водим война.
Омбрета Наистина ли е война?
Рикардо Война е, казвам ти. Ти разбираш ли се с всичките си колежки?
Омбрета Категорично не. Сега дойде една ужасна. Не че онези, с които работя, са цветенца. Но поне на тях им знам номерата. А тази още не мога да я хвана в крачка. Щом постигнеш някакво равновесие и да се научиш да се защитаваш в колектива, и ето, че ти провалят плановете с някое ново назначение.
Рикардо Винаги е така, генералите променят плана на битките.
Омбрета Но защо го казвам? Нима няма да е по-лесно, ако всяка идва на работното си място, върши си работата без да досажда на останалите и после всички се разотиваме спокойно по домовете?
Рикардо Би било прекалено хубаво. Така ще се окаже пренебрегната същността на човека. Той намира опора в състезанието и победата над ближния, това го кара да се размърда.
(...)
Превод от италиански: Наталия Христова